20 ene 2017, 21:16

От баба го зная

  Poesía
460 0 5

Навярно болката ще отшуми...

Навярно някога ще я забравя...

Но надали думите, лъжите

някога във мен ще бъдат заличени.

Животът, казват, бил лечител!?

Не знам... Очаквам да го видя!

Но мисля, че сърцето на човек

само решава кого да обича –

и на кого да прощава.

Баба казваше – вода и жена 

тръгнат ли, нямат спиране.

Надявах се, че е грешала...

Защото е жена.

Но вече го разбрах, че 

права е била.

Сърцето е разбито,

дано да издържа!

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ангел Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...