Jan 20, 2017, 9:16 PM

От баба го зная

  Poetry
454 0 5

Навярно болката ще отшуми...

Навярно някога ще я забравя...

Но надали думите, лъжите

някога във мен ще бъдат заличени.

Животът, казват, бил лечител!?

Не знам... Очаквам да го видя!

Но мисля, че сърцето на човек

само решава кого да обича –

и на кого да прощава.

Баба казваше – вода и жена 

тръгнат ли, нямат спиране.

Надявах се, че е грешала...

Защото е жена.

Но вече го разбрах, че 

права е била.

Сърцето е разбито,

дано да издържа!

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ангел All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...