От близначност
Къде замръква страхът ти от светлото?
Коя пътека кърви под краката ти?
В коя вселена (нелепо приветлива)
те гледа с мойто лице непозната?
Къде стовари вързопа си с минало?
Чия душа се размазва в щита ти?
Кого разграждаш от бяс, че ме има?
Чий некролог (като мой) те упъти?
В кого ме мразиш? В кого ме обичаш?
Къде кънти с моя глас тишината?
Защо ме млъкваш? Защо ме изричаш?
Защо надбягваш страха си, приятелю?
А аз не бягам. И малко горчи.
От много водка... Или от парфюма ти.
Знам. Там е тъмно. И паля очи.
И ти ги пращам (въздушно) по думите.
А аз не плача. Не ми е за рая.
От малка още съм годна за старост.
Но ми се ще (от близначност) да знаех
къде осъмва страхът ти от вяра...
Коя пътека кърви под краката ти?
В коя вселена (нелепо приветлива)
те гледа с мойто лице непозната?
Къде стовари вързопа си с минало?
Чия душа се размазва в щита ти?
Кого разграждаш от бяс, че ме има?
Чий некролог (като мой) те упъти?
В кого ме мразиш? В кого ме обичаш?
Къде кънти с моя глас тишината?
Защо ме млъкваш? Защо ме изричаш?
Защо надбягваш страха си, приятелю?
А аз не бягам. И малко горчи.
От много водка... Или от парфюма ти.
Знам. Там е тъмно. И паля очи.
И ти ги пращам (въздушно) по думите.
А аз не плача. Не ми е за рая.
От малка още съм годна за старост.
Но ми се ще (от близначност) да знаех
къде осъмва страхът ти от вяра...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Елица Мавродинова Всички права запазени
