От близначност
Къде замръква страхът ти от светлото?
Коя пътека кърви под краката ти?
В коя вселена (нелепо приветлива)
те гледа с мойто лице непозната?
Къде стовари вързопа си с минало?
Чия душа се размазва в щита ти?
Кого разграждаш от бяс, че ме има?
Чий некролог (като мой) те упъти?
В кого ме мразиш? В кого ме обичаш?
Къде кънти с моя глас тишината?
Защо ме млъкваш? Защо ме изричаш?
Защо надбягваш страха си, приятелю?
А аз не бягам. И малко горчи.
От много водка... Или от парфюма ти.
Знам. Там е тъмно. И паля очи.
И ти ги пращам (въздушно) по думите.
А аз не плача. Не ми е за рая.
От малка още съм годна за старост.
Но ми се ще (от близначност) да знаех
къде осъмва страхът ти от вяра...
Коя пътека кърви под краката ти?
В коя вселена (нелепо приветлива)
те гледа с мойто лице непозната?
Къде стовари вързопа си с минало?
Чия душа се размазва в щита ти?
Кого разграждаш от бяс, че ме има?
Чий некролог (като мой) те упъти?
В кого ме мразиш? В кого ме обичаш?
Къде кънти с моя глас тишината?
Защо ме млъкваш? Защо ме изричаш?
Защо надбягваш страха си, приятелю?
А аз не бягам. И малко горчи.
От много водка... Или от парфюма ти.
Знам. Там е тъмно. И паля очи.
И ти ги пращам (въздушно) по думите.
А аз не плача. Не ми е за рая.
От малка още съм годна за старост.
Но ми се ще (от близначност) да знаех
къде осъмва страхът ти от вяра...
© Елица Мавродинова All rights reserved.
