Няма смисъл да оставям безжизнения си коментар в лоното на всевъзраждащите се твои стихове,но все пак държа да отбележа,че с удоволствие(от хубав стих се черпи много специфично удоволствие...) те чета,че в думите ти я има оная магична амброзия,с която земните се храним,че те обикнах...без дори да те познавам.
"А аз не плача. Не ми е за рая.
От малка още съм годна за старост.
Но ми се ще (от близначност) да знаех
къде осъмва страхът ти от вяра... "
РАЗПЛАКВАЩО!!!ВЕЛИКОЛЕПНО!!!
В кого ме мразиш? В кого ме обичаш?
Къде кънти с моя глас тишината?
Защо ме млъкваш? Защо ме изричаш?
Защо надбягваш страха си, приятелю?
* * *
По невероятен начин си разкрила душата си! Поздрав, Ели!
Суперлативите са коварно нещо. Лесно е да ги сбъркаш с празнословието. Надявам се да усетиш, че силният ми коментар е абсолютно искрен и максимално безпристрастен.
А коментарът ми е:
Имам усещането, че думите в това стихотворение са измислени специално за него. Сякаш преди това не са съществували.
Просто шедьовър!
Не си помисляй дори да спираш да пишеш! Това би било углавно престъпление! Не ме питай по кой закон
"А аз не плача. Не ми е за рая.
От малка още съм годна за старост."
........ Размаза ми главата......!!!!!
Няма да те чета рано сутрин, защото не мога да работя...
Поздрав и прегръдка, Алиске!
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.