8.01.2008 г., 14:49 ч.
От болка продиктуван
Не мога вече да обичам,
не търся никъде любов,
сама да съм - в Теб се вричам,
Господи - сама в света суров.
Зад тежката преграда черна
сигурна се чувствам аз сега,
на самотата вече ще съм вярна -
любов да срещна не е писано в моята съдба.
Никой няма да допусна
до себе си и занапред,
Болката тъй аз ще пропусна,
макар сълзи да ме спохождат веч.
От болка продиктуван ще е вече
животът черен и суров -
макар и грешно да е тъй,
но не търся никъде любов.
не търся никъде любов,
сама да съм - в Теб се вричам,
Господи - сама в света суров.
Зад тежката преграда черна
сигурна се чувствам аз сега,
на самотата вече ще съм вярна -
любов да срещна не е писано в моята съдба.
Никой няма да допусна
до себе си и занапред,
Болката тъй аз ще пропусна,
макар сълзи да ме спохождат веч.
От болка продиктуван ще е вече
животът черен и суров -
макар и грешно да е тъй,
но не търся никъде любов.
© Яна Ангелова Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
когато най-малко очакваш...
прекрасен стих, писан с наранена душа.
с обич за теб.