8 янв. 2008 г., 14:49

От болка продиктуван

1.1K 0 1
Не мога вече да обичам,
не търся никъде любов,
сама да съм - в Теб се вричам,
Господи - сама в света суров.

Зад тежката преграда черна
сигурна се чувствам аз сега,
на самотата вече ще съм вярна -
любов да срещна не е писано в моята съдба.

Никой няма да допусна
до себе си и занапред,
Болката тъй аз ще пропусна,
макар сълзи да ме спохождат веч.

От болка продиктуван ще е вече
животът черен и суров -
макар и грешно да е тъй,
но не търся никъде любов.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Яна Ангелова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • ...усмихни се...тя ще те намери,
    когато най-малко очакваш...
    прекрасен стих, писан с наранена душа.
    с обич за теб.

Выбор редактора

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...