Jan 8, 2008, 2:49 PM
От болка продиктуван
Не мога вече да обичам,
не търся никъде любов,
сама да съм - в Теб се вричам,
Господи - сама в света суров.
Зад тежката преграда черна
сигурна се чувствам аз сега,
на самотата вече ще съм вярна -
любов да срещна не е писано в моята съдба.
Никой няма да допусна
до себе си и занапред,
Болката тъй аз ще пропусна,
макар сълзи да ме спохождат веч.
От болка продиктуван ще е вече
животът черен и суров -
макар и грешно да е тъй,
но не търся никъде любов.
не търся никъде любов,
сама да съм - в Теб се вричам,
Господи - сама в света суров.
Зад тежката преграда черна
сигурна се чувствам аз сега,
на самотата вече ще съм вярна -
любов да срещна не е писано в моята съдба.
Никой няма да допусна
до себе си и занапред,
Болката тъй аз ще пропусна,
макар сълзи да ме спохождат веч.
От болка продиктуван ще е вече
животът черен и суров -
макар и грешно да е тъй,
но не търся никъде любов.
© Яна Ангелова All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
когато най-малко очакваш...
прекрасен стих, писан с наранена душа.
с обич за теб.