Jan 8, 2008, 2:49 PM

От болка продиктуван

  Poetry
1.1K 0 1
Не мога вече да обичам,
не търся никъде любов,
сама да съм - в Теб се вричам,
Господи - сама в света суров.

Зад тежката преграда черна
сигурна се чувствам аз сега,
на самотата вече ще съм вярна -
любов да срещна не е писано в моята съдба.

Никой няма да допусна
до себе си и занапред,
Болката тъй аз ще пропусна,
макар сълзи да ме спохождат веч.

От болка продиктуван ще е вече
животът черен и суров -
макар и грешно да е тъй,
но не търся никъде любов.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Яна Ангелова All rights reserved.

Comments

Comments

  • ...усмихни се...тя ще те намери,
    когато най-малко очакваш...
    прекрасен стих, писан с наранена душа.
    с обич за теб.

Editor's choice

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...