Jan 8, 2008, 2:49 PM

От болка продиктуван

  Poetry
1.1K 0 1
Не мога вече да обичам,
не търся никъде любов,
сама да съм - в Теб се вричам,
Господи - сама в света суров.

Зад тежката преграда черна
сигурна се чувствам аз сега,
на самотата вече ще съм вярна -
любов да срещна не е писано в моята съдба.

Никой няма да допусна
до себе си и занапред,
Болката тъй аз ще пропусна,
макар сълзи да ме спохождат веч.

От болка продиктуван ще е вече
животът черен и суров -
макар и грешно да е тъй,
но не търся никъде любов.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Яна Ангелова All rights reserved.

Comments

Comments

  • ...усмихни се...тя ще те намери,
    когато най-малко очакваш...
    прекрасен стих, писан с наранена душа.
    с обич за теб.

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...