От циганката поздрав му прати
От циганката поздрав му прати.
Онази, що отгледа му децата.
Кажи му, че отдавна му простих
и с трите ни дечица съм богата.
Дали съм се страхувала? Че как!
Умирах всеки ден от немотия,
но честно съм работила до мрак.
От гордост не приех и милостиня.
Не просих, не крадях! Но оцелях!
Децата ми пораснаха без татко...
Било какво било! Простих му грях,
за който се убива неприятел.
Кажи му, че децата са добре.
И тримата са силни и красиви.
А Господ ако днес ме прибере,
ще знам, че ги оставям тук щастливи.
Айше ожених. Внуци ми роди.
Разсмиват ме, когато са на гости.
Не е сега каквото бе преди.
Ликувам чак до старите си кости.
Хасан изучих. Стана адвокат.
В гимназия, Алито е учител.
С добро за тях говори този град,
макар че моят бил ортак с бандити.
От циганката поздрав му прати!
Дано заплаче горестно в затвора
и нека сам на себе си прости.
Децата му, без него, днес са хора.
Цвета Иванова
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Цвета Иванова Всички права запазени
