От циганката поздрав му прати
От циганката поздрав му прати.
Онази, що отгледа му децата.
Кажи му, че отдавна му простих
и с трите ни дечица съм богата.
Дали съм се страхувала? Че как!
Умирах всеки ден от немотия,
но честно съм работила до мрак.
От гордост не приех и милостиня.
Не просих, не крадях! Но оцелях!
Децата ми пораснаха без татко...
Било какво било! Простих му грях,
за който се убива неприятел.
Кажи му, че децата са добре.
И тримата са силни и красиви.
А Господ ако днес ме прибере,
ще знам, че ги оставям тук щастливи.
Айше ожених. Внуци ми роди.
Разсмиват ме, когато са на гости.
Не е сега каквото бе преди.
Ликувам чак до старите си кости.
Хасан изучих. Стана адвокат.
В гимназия, Алито е учител.
С добро за тях говори този град,
макар че моят бил ортак с бандити.
От циганката поздрав му прати!
Дано заплаче горестно в затвора
и нека сам на себе си прости.
Децата му, без него, днес са хора.
Цвета Иванова
© Цвета Иванова All rights reserved.
