От'де ли взех таз червена коса
и бялото лице на лунИчки?
Приличам на дебелата Луна
с напъпилите по нея звездички.
От'де ли взех тази тънка снага?
Изваяна от глина като амфора.
Дори и кривокрака, със пола,
на тънки токчета ще мина Босфора!
От'де ли взех таз свадлива душа?
Взема ли любов, не я изпущам.
Прибирам всички болки до една,
на никого не давам да се мръщи.
© Анета Всички права запазени