От днес
От днес
От днес ще нося бялата си риза,
с втъкана нежност, благост, доброта,
със нея си спечелих вечна виза,
щастлив да бъде пътя ми, без суета.
А черната? В боклука сръчно я разкъсах,
на топка сатанинска заприлича,
от неуморно носене се поокъса
и да я нося днес - не ми прилича!
Пропита от резерви, догадки и съмнения,
от скрупули, енигми, на плещи ми тежеше,
от неоправдани чувства, страсти и доверия,
достатъчно я носих - омразно бреме беше.
Сега съм нова! И моля ви не ме съдете,
че бяла съм и щастие от мен наднича,
за грешките ми минали добри към мен бъдете,
разбрах едва сега - ЖИВОТЪТ МЕ ОБИЧА!!!
Заряда негов ще нося безметежно
и ще го пръскам жарко там, където мина,
ще топля с ласка, ще обичам нежно,
оковите на мойта мнителност ще срина.
Избирам да съм ден и лъч, и слънце,
и да струи от мене вечна светлина,
посях в душата си смирено зрънце,
за да ми носи то уют и топлина.
Достатъчно живях, достатъчно видях,
фалшиви хора с маски, с думи, със дела.
Прозрачна съм и бях, макар и да твърдя:
От днес аз ще живея по моите си правила!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Яница Аврамова Всички права запазени
Успех, момиче!