10.09.2007 г., 15:03

От днес съм друга!!!

1.2K 1 27
От днес съм вече различна.
Подкупна.
Неприлична.
Не същата жена.
Изглежда в този свят,
за да си нещо -
трябва да действаш така.
Спирам да плача.
Да съм справедлива.
Не ще те приютявам, любов.
Не си ми нужна, за да съм жива.
Тук, в живота, трябва да си суров.
От днес съм восъчна кукла.
Без надежди.
Без мечти.
Ще съм лоша.
Не ми пука.
Махнете се, издайници-сълзи.
От днес съм жестока.
С другите.
Както те са със мен.
Пито-платено.
Да излезем на чисто.
Изхвърлям добротата от този ден.
Няма да бъда мачкана.
Захвърлена.
Непотребна.
Като парцал.
От днес съм друга.
Изоставяй ме.
От днес съм безскрупулна.
Надявам се да си разбрал!
А ти, мой Боже?
И ти ме изостави!
Нима не съм твоя дъщеря?
От днес нататък и от теб се отричам.
От днес ще бъда сама.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ванина Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Ицо,все някак щях да изтърпя конското
    Гали,наистина любовта помага!
    Петинка,благодаря за милите думи!
  • След като изпусна парата, дишаш по-леко, нали?
    Всеки има такива мигове, когато му идват наум подобни мисли, но...
    пак остава верен на себе си... като теб!!!
    Страхотен стих!
  • С любовта се надвиват безброй неща!Не се гневи ,а обичай!Това е разковникът към щастието!Поздрав и прегръдки!
  • Стихът ти е супер!!!
    Видях и коментарите. Добре, че не е истина, че тогава...
    Абе щях да се карам...(намигам тук).
    Поздрави, Ванина!!!
  • Благодаря на всички!!!

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...