10 сент. 2007 г., 15:03

От днес съм друга!!!

1.2K 1 27
От днес съм вече различна.
Подкупна.
Неприлична.
Не същата жена.
Изглежда в този свят,
за да си нещо -
трябва да действаш така.
Спирам да плача.
Да съм справедлива.
Не ще те приютявам, любов.
Не си ми нужна, за да съм жива.
Тук, в живота, трябва да си суров.
От днес съм восъчна кукла.
Без надежди.
Без мечти.
Ще съм лоша.
Не ми пука.
Махнете се, издайници-сълзи.
От днес съм жестока.
С другите.
Както те са със мен.
Пито-платено.
Да излезем на чисто.
Изхвърлям добротата от този ден.
Няма да бъда мачкана.
Захвърлена.
Непотребна.
Като парцал.
От днес съм друга.
Изоставяй ме.
От днес съм безскрупулна.
Надявам се да си разбрал!
А ти, мой Боже?
И ти ме изостави!
Нима не съм твоя дъщеря?
От днес нататък и от теб се отричам.
От днес ще бъда сама.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ванина Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Ицо,все някак щях да изтърпя конското
    Гали,наистина любовта помага!
    Петинка,благодаря за милите думи!
  • След като изпусна парата, дишаш по-леко, нали?
    Всеки има такива мигове, когато му идват наум подобни мисли, но...
    пак остава верен на себе си... като теб!!!
    Страхотен стих!
  • С любовта се надвиват безброй неща!Не се гневи ,а обичай!Това е разковникът към щастието!Поздрав и прегръдки!
  • Стихът ти е супер!!!
    Видях и коментарите. Добре, че не е истина, че тогава...
    Абе щях да се карам...(намигам тук).
    Поздрави, Ванина!!!
  • Благодаря на всички!!!

Выбор редактора

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...