От долу - нагоре
Съдира се светът да се разплува.
Животът си тече безумно сит.
И както мръсотията изплува,
разваляйки безупречния вид
на езерото -
в тихата стихия,
на новото море от светлина,
от бляскави реклами,
сред ракия,
сред евтини цигари
и вина,
в дълбокото,
укрила се -
извира,
от тъмното нагоре,
нищета.
Тя, плува във очите на бедняка,
зад ъгъла - с протегната ръка...
По гарите ще видиш, тя, да чака,
разголила без капка свян крака.
Разхожда се с децата по паважа -
бездомни и окъсани в града.
Ще я съзреш и да станува, даже,
по пейките, захвърлена в нощта.
Със котките, ще видиш да "пирува",
до някой гюм, покрит със слой ръжда
и друг ще видиш, как пък се преструва,
че въобще не вижда там, това.
Ще видиш и коли да профучават
с пияни "лордове", "барони" и жени -
мъже ще видиш, там да се продават,
на бабички, за повече пари.
Пияници ще псуват до забрава -
ще чуеш по копторите сплетни...
Ще чуеш клюки за раздори, слава
и свади на пропаднали жени.
Накрая ще излезеш на площада,
ще видиш ярките, изцъклени звезди
и ще крещиш...
А друг, ще ти се скара,
че от крещенето,
не може да заспи.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Бостан Бостанджиев Всички права запазени
