kasius (Бостан Бостанджиев)
390 1672
7.05.2007 г., 16:12 ч.  

От долу - нагоре 

  Поезия
551 0 5

 

Съдира се светът да се разплува.

Животът си тече безумно сит.

И както мръсотията изплува,

разваляйки безупречния вид

на езерото -

в тихата стихия,

на новото море от светлина,

от бляскави реклами,

сред ракия,

сред евтини цигари

и вина,

в дълбокото,

укрила се -

извира,

от тъмното нагоре,

нищета.

 

Тя, плува във очите на бедняка,

зад ъгъла - с протегната ръка...

По гарите ще видиш, тя, да чака,

разголила без капка свян крака.

 

Разхожда се с децата по паважа -

бездомни и окъсани в града.

Ще я съзреш и да станува, даже,

по пейките, захвърлена в нощта.

 

Със котките, ще видиш да "пирува",

до някой гюм, покрит със слой ръжда

и друг ще видиш, как пък се преструва,

че въобще не вижда там, това.

 

Ще видиш и коли да профучават

с пияни "лордове", "барони" и жени -

мъже ще видиш, там да се продават,

на бабички, за повече пари.

 

Пияници ще псуват до забрава -

ще чуеш по копторите сплетни...

Ще чуеш клюки за раздори, слава

и свади на пропаднали жени.

 

Накрая ще излезеш на площада,

ще видиш ярките, изцъклени звезди

и ще крещиш...


А друг, ще ти се скара,

че от крещенето,

не може да заспи.

© Бостан Бостанджиев Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??