От другата страна
Седя сама, а вън дъждът вали
и иска ми се ти да си до мен.
Обаче вчера ти остави ме, уви.
Сама съм аз в тоя мрачен ден.
С какво тя бе по-добра от мене?
Красива ли бе? Умна ли? Кажи ми?
Защо превърнах се във бреме?
Как бързо ти забрави мойто име!
А някога кълнеше ми се вечно
да ме обичаш и да сме двамина.
Но после тъпо, нагло, безчовечно
си хвана дърмите... и си замина.
Остави ме сред счупени парчета
от спомени, надежди и копнежи.
Разбито е и то на прах - сърцето.
Нямам аз ни цели, ни стремежи.
Сърцето ми се къса в тоя час,
но успех ти искрено желая.
Бъдеще щом няма тук за нас,
върви, бъди щастлив... с оная.
Вън дъждът вали, а тук сама
оплаквам аз отминала любов.
Роня днес сълза подир сълза
и чакам пак да чуя твоя зов...
*Или какво става, когато с приятелка се обзаложите коя може да напише по-депресивно стихче. Това е едно от малкото, което не е основано на реални неща, които са ми се случили, просто си измислих героинята. Много е депресивно, знам, амааа...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Бистра Стоименова Всички права запазени
