От другата страна на ада
отдавна съм останала сама
да лея сълзи - умея го добре,
но вече чувствам се перде!?
Градих прекрасен свят на рая,
а днес живея живот за ада -
да спра,
да се обърна,
да заплача...
е, правя го неспирно аз!!!
Да обрисувам скуката,
да страдам за лъжи,
да лъжа себе си... уви,
отдавна съм постигнала
съвършенство във това.
Плачът е само щрих от ада,
а всъщност раят е бленуван миг,
разстлан във вечност пуста;
ранима е душата ми сега -
разбих тази мечта,
всичко е вече лъжа...
© Юлия Работова Всички права запазени