VirtWorld (Тайнствената)
93 94
29.03.2008 г., 14:00 ч.

От другата страна на хоризонта 

  Поезия » Любовна
611 1 6

Слънцето се скри в нежното небе над хоризонта, тъй далечен и недостижим.
Момичето се гушеше като дете в прегръдката на нейния любим.
Нежно вятърът погалваше златистите й коси, които от лицето й сияеха.
Момчето влюбено се взираше в нейните очи, като сгушени един до друг оставаха.
Те отиваха на този хълм всеки ден по залез слънце, там бяха и сега дори.
Срещаха се тайно и криеха от всички любовта си, но оставаха сами.
Любовта им споделена бе по-голяма от всяка друга на света.
Споделена, истинска, безкрайна, ала невъзможна беше тя...
Всеки път на тяхното си място те говореха, споделяха си всичко.
Но този път не бе тъй обичайно, този път бе болезнено различно.
Макар по-влюбени от всякога, те думи нямаха и двамата мълчаха.
Сълзи напираха в очите им от щастливо-тъжна нежност.
Но защо ли бе това? Нима заедно те бяха за последно...
Да, те знаеха, че утре вече ще са разделени, защото той ще е далече.
Затова безмълвни, но ранени, в прегръдка най-гореща те стояха тази вечер.
Ето - първата звезда изгря, заедно посрещаха я за последно.
Дали утре ще я гледа тя сама, мислейки си, че е с него...
Това до болка порази я, но прегръщайки го, прошепна му тя, че вечно ще го чака.
След тези думи сълза в очите й заблестя и безмълвно в обятията му тя заплака.
Той не знаеше как да я успокои, не можеше да й признае, че няма да се върне.
Знаеше, че това още повече ще я нарани, едва намери сили да отвърне:
"Може би отново ще се срещнем, може би съдбата ще ни събере.
Ти идвай тук всяка вечер и в звездите ще откриваш моето лице.
Аз ще бъда там - от другата страна на хоризонта и винаги ще мисля за твоите очи.
Вярвай ми, съдбата няма сили да ни раздели..."
След тези думи тя въздъхна, никога не бе изпитвала по-истинска любов.
Сърцето й не бе чак толко тъжно, тя знаеше, че той е спътникът на нейния живот.
В очите му горещи тя дълбоко го погледна, като го целуна за последно...
На следващата вечер тя бе тук, слънцето залязваше, тя го гледаше, ала сама.
Загледа се напред в далечината, чувствайки се ни мъртва, ни жива.
Замисли се, че човек е там, където е душата и това я правеше щастлива...

© Тайнствената Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??