paloma66 (Гълъбина Митева)
171 43
4.07.2018 г., 3:33 ч.

От град на град... 

  Поезия
916 6 3

                               От град на град...

                                             Д. Дамянов
 

От град на град пътувах аз, разказвах болката на глас,
и топлех самотата във сърцето си...
Искрица оцеляла страст, огряла не един от вас –
белееше студено във ръцете ми...

 

Кого обичахте – не знам. Дали любовния ми плам –
изпил сълзите, и овъглил дните ви...
Или неземния талант – за моята цена гарант,
разбил се в ледовете на душите ви...

 

Сега ви чакам на брега, облечена във тишина,
огряна в Слънце, и в Море окъпана...
Но само вашата тъга – облечена във суета,
трепереща от студ.... мълчи на Пътя ми.

 

И като гларус приютен – тъжи последният ми ден,
еднакво топлил любовта ви, и омразата...
Една Вселенска самота – чертае Пътя ми сега,
по дългото трасе – от тук  до Залеза...

 

Ала и утре – пак е ден! Какво, че в шала му зелен –
ще светят узумрудено сълзите ми...
На този бряг -–ще дойда пак, ефирна – като шепа сняг,
и ще се раждат Изгреви в очите ми.

 

И само тази тишина, издула белите платна

на лодките – ще пее свойта истина...

За чайка, кацнала в съня, любовно топлила света –

как спи сега, в сърцето ми – пречистена...

 

От град на град пътувах аз, разказвах болката на глас,
люлеех я в очите си – разплискана...
И молех всеки земен час – дано поне един от вас,
поне за миг... да ме обикне истински!

 

© Гълъбина Митева Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Габи! Какъв гигантски стих!... Как си подредила така римите... Не знам научните им названия, но виждам, че е различно! Адски много ми хареса и като смисъл, и като звучене! Празник е за мен всеки път като твориш! Има да си го чета сега... Аз те обичам съвсем истински, Тъгичке моя! ❤ Невероятна си!
  • Изобилие от вътрешни рими, а не звучи монотонно. Това не е антипохвала /вече ми се налага да уточнявам, преди не беще така/. Поздравления, Гълъбина.
  • Благодаря на Неповторимият Дамян Дамянов, че те е провокирал да напишеш тази великолепна изповед! Толкова е силно! Всеки стих стиска за гърлото и искаш да четеш
    отново и отново. Огромно Браво!
    С много обич! Калина
Предложения
: ??:??