От град на град...
От град на град...
Д. Дамянов
От град на град пътувах аз, разказвах болката на глас,
и топлех самотата във сърцето си...
Искрица оцеляла страст, огряла не един от вас –
белееше студено във ръцете ми...
Кого обичахте – не знам. Дали любовния ми плам –
изпил сълзите, и овъглил дните ви...
Или неземния талант – за моята цена гарант,
разбил се в ледовете на душите ви...
Сега ви чакам на брега, облечена във тишина,
огряна в Слънце, и в Море окъпана...
Но само вашата тъга – облечена във суета,
трепереща от студ.... мълчи на Пътя ми.
И като гларус приютен – тъжи последният ми ден,
еднакво топлил любовта ви, и омразата...
Една Вселенска самота – чертае Пътя ми сега,
по дългото трасе – от тук до Залеза...
Ала и утре – пак е ден! Какво, че в шала му зелен –
ще светят узумрудено сълзите ми...
На този бряг -–ще дойда пак, ефирна – като шепа сняг,
и ще се раждат Изгреви в очите ми.
И само тази тишина, издула белите платна
на лодките – ще пее свойта истина...
За чайка, кацнала в съня, любовно топлила света –
как спи сега, в сърцето ми – пречистена...
От град на град пътувах аз, разказвах болката на глас,
люлеех я в очите си – разплискана...
И молех всеки земен час – дано поне един от вас,
поне за миг... да ме обикне истински!
© Гълъбина Митева All rights reserved.
