8.04.2010 г., 11:02 ч.

...от и до... 

  Поезия » Друга
594 0 10

…от и до...

 

…А пътищата даже и да се отдалечават,

не могат всичкото в душите ни да заличават…

 

На прага на раздялата помахай и върви -

не се отчайвай, не плачи, не се бави…

Горчивата надежда в очите ще изсъхне.

Вали, но скоро вятър ще полъхне.

 

Ще бъдем някакви до някой.

Той ще ни цени.

Ще се усмихваме. Ще плачем.

Ще мислим, че не ни боли.

И само сухата възглавница

ще спи с мечтите ни.

След обичта ни ще въздиша…

Какво ли ни крои?

 

На прах и на умора пътищата ни миришат.

Приятелите ни - отчаяни - добри писма ни пишат.

По сънищата си гадаем какво ни предстои.

“Разделяй и владей”… дори и да  боли.

 

И някакви до някой -

без да се ценим -

усмихваме се. Плачем.

И мислим, че строим.

А сухата възглавница

не спи с мечтите ни.

След обичта е будна

и нищо не крои…

 

…и пътищата даже и да се отдалечават,

не могат всичкото в душите ни да заличават…

© Лина - Светлана Караколева Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??