...от и до...
…от и до...
…А пътищата даже и да се отдалечават,
не могат всичкото в душите ни да заличават…
На прага на раздялата помахай и върви -
не се отчайвай, не плачи, не се бави…
Горчивата надежда в очите ще изсъхне.
Вали, но скоро вятър ще полъхне.
Ще бъдем някакви до някой.
Той ще ни цени.
Ще се усмихваме. Ще плачем.
Ще мислим, че не ни боли.
И само сухата възглавница
ще спи с мечтите ни.
След обичта ни ще въздиша…
Какво ли ни крои?
На прах и на умора пътищата ни миришат.
Приятелите ни - отчаяни - добри писма ни пишат.
По сънищата си гадаем какво ни предстои.
“Разделяй и владей”… дори и да боли.
И някакви до някой -
без да се ценим -
усмихваме се. Плачем.
И мислим, че строим.
А сухата възглавница
не спи с мечтите ни.
След обичта е будна
и нищо не крои…
…и пътищата даже и да се отдалечават,
не могат всичкото в душите ни да заличават…
© Лина - Светлана Караколева All rights reserved.
