1.02.2011 г., 13:35

От изгрев до залез

913 0 0

Нощта си отиде с поклон,

влакът потегли от далечен перон,

момче и момиче - любовен маратон.

 

Зората посрещна смъртни души,

със сноп лъчи ги поздрави,

впи поглед в Слънцето и се скри.

 

Познати стъпки събудиха цветята.

В роса окъпа се тревата, смачкана

от босите крачета на децата. 

 

Залезът се огледа в капчука 

- последна закачка с деня.

Добър вечер, и на слука!

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Светлана Талева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...