13.06.2014 г., 14:44  

От К2

1.1K 0 31

 

  публикува се  със съгласието на Черен Джак 12

 

 

 

Какво ти носи полетът на птиците...? -
Носталгия по миналото,
стремеж към бъдещето,
тъга, че си в настоящето.
... Мигът - притиснат с хиляди
такива като него...
Една мъничка драскотина
в паметта,
която е случайност
или смисъл.
На своя К2 застанал,
безкрая съзираш.
От гледки се опияняваш.
Тесни одежди захвърляш.
В себе си
се реинкарнираш...
Но накъде отиваш...?
От облаци е трудно
да избягаш.
Пороите да парираш -
без от сушата да изгниеш.
Сред вечни плата
сам да скиташ.
Призрака си
да аплодираш.
Неестествено е
за себе си да се молиш.
Щастие да дириш.
От мислите си да се
екзалтираш...
Най-добре е тъжен да останеш -
тъгата е автентичност.
Сред истини да бродиш -
самият ти истина-отшелник.
Само вятърът ще те познае:
с език ще те близне,
с полъх ще те погали,
с музика
ще те нахрани.
Тогава легни за последно
и не се събуждай...
Никой,
никога
името ти
да не узнае...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Младен Мисана Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря ти, Камене, за тези толкова хубави думи! Не предполагах, че след толкова много време, изминало след публикуването му, това стихотворение може все още да бъде четено. Само по тази причина закъснявам с отговора си и моля да бъда извинен.

    Ако е някаква утеха за теб, освен в поезията, сме заедно в още един отбор - този на хората със заболяване на ставите.

    Сърдечен поздрав от мен!
  • Мерси, г-н Бостанджиев, за направените разяснения! Отсъствах за 10 дни и нямах възможност да благодаря своевременно.

    Сърдечен поздрав!


    Мерси за тази твоя тотална подкрепа, Райна! Дълбоко съм трогнат. Съжалявам, че поради 10-дневно отсъствие забавих отговора си.
    Сигурен съм, че всеки един от нас има неограничено поле за развитие. В този смисъл изглеждащите на пръв поглед крайно негативни реакции, са най-често причинени от временно неразбиране на дадени текстове по ред причини. Всичко това е преодолимо и ако един текст има обективна поетична стойност, той рано или късно ще преодолее негативизма, дори и злокачествения /последното явление е крайно рядко разбира се/.
    В този смисъл имам пълно доверие на всеки един от колегите в сайта и вярвам в изначалната добронамереност на творящото начало.

    Сърдечни поздрави от мен!

    Твой: Младен Мисана
  • Че аз, нали точно това казвам - няма луна само със светла страна, нито пък слънце без "вулкани"!
    Поздрави и от мен!
  • Г-н Бостанджиев! Имах предвид, че в известния биографичен роман на Дйвид Вайс "Възвишено и земно" е представен захаросан образ на Моцарт, докато документалното изследване на Чичерин:
    "Моцарт: Исследовательский этюд"
    /върху, което бе базиран и филмът на Милош Форман "Амадеус"/, разкрива в пълна мяра сенчестата страна на гения!

    Лека вечер!



    Благодаря ти, Даниела! Хубав връх си си избрала за седянка. За предпочитане пред К2. Поздрав на теб и Зоната от мен!

    И весел уикенд!

    П.С. След 26 юни пак сме в мрежата. И хубаво, че ми припомни за пъпешите и дините, защото скоро ще започнат да прииждат, а покрай черешите май позабравихме, че съществуват.
  • Великолепно!Многолики!ПОЗДРАВ-от Чогори!Екзалтирай и не бягай от облаците!ЗОНАТА КАЗА-пъпеши и дини който не яде,той ще си остане пълен галфон/няма да порасте/

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...