Jun 13, 2014, 2:44 PM  

От К2

1.1K 0 31

 

  публикува се  със съгласието на Черен Джак 12

 

 

 

Какво ти носи полетът на птиците...? -
Носталгия по миналото,
стремеж към бъдещето,
тъга, че си в настоящето.
... Мигът - притиснат с хиляди
такива като него...
Една мъничка драскотина
в паметта,
която е случайност
или смисъл.
На своя К2 застанал,
безкрая съзираш.
От гледки се опияняваш.
Тесни одежди захвърляш.
В себе си
се реинкарнираш...
Но накъде отиваш...?
От облаци е трудно
да избягаш.
Пороите да парираш -
без от сушата да изгниеш.
Сред вечни плата
сам да скиташ.
Призрака си
да аплодираш.
Неестествено е
за себе си да се молиш.
Щастие да дириш.
От мислите си да се
екзалтираш...
Най-добре е тъжен да останеш -
тъгата е автентичност.
Сред истини да бродиш -
самият ти истина-отшелник.
Само вятърът ще те познае:
с език ще те близне,
с полъх ще те погали,
с музика
ще те нахрани.
Тогава легни за последно
и не се събуждай...
Никой,
никога
името ти
да не узнае...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Младен Мисана All rights reserved.

Comments

Comments

  • Благодаря ти, Камене, за тези толкова хубави думи! Не предполагах, че след толкова много време, изминало след публикуването му, това стихотворение може все още да бъде четено. Само по тази причина закъснявам с отговора си и моля да бъда извинен.

    Ако е някаква утеха за теб, освен в поезията, сме заедно в още един отбор - този на хората със заболяване на ставите.

    Сърдечен поздрав от мен!
  • Мерси, г-н Бостанджиев, за направените разяснения! Отсъствах за 10 дни и нямах възможност да благодаря своевременно.

    Сърдечен поздрав!


    Мерси за тази твоя тотална подкрепа, Райна! Дълбоко съм трогнат. Съжалявам, че поради 10-дневно отсъствие забавих отговора си.
    Сигурен съм, че всеки един от нас има неограничено поле за развитие. В този смисъл изглеждащите на пръв поглед крайно негативни реакции, са най-често причинени от временно неразбиране на дадени текстове по ред причини. Всичко това е преодолимо и ако един текст има обективна поетична стойност, той рано или късно ще преодолее негативизма, дори и злокачествения /последното явление е крайно рядко разбира се/.
    В този смисъл имам пълно доверие на всеки един от колегите в сайта и вярвам в изначалната добронамереност на творящото начало.

    Сърдечни поздрави от мен!

    Твой: Младен Мисана
  • Че аз, нали точно това казвам - няма луна само със светла страна, нито пък слънце без "вулкани"!
    Поздрави и от мен!
  • Г-н Бостанджиев! Имах предвид, че в известния биографичен роман на Дйвид Вайс "Възвишено и земно" е представен захаросан образ на Моцарт, докато документалното изследване на Чичерин:
    "Моцарт: Исследовательский этюд"
    /върху, което бе базиран и филмът на Милош Форман "Амадеус"/, разкрива в пълна мяра сенчестата страна на гения!

    Лека вечер!



    Благодаря ти, Даниела! Хубав връх си си избрала за седянка. За предпочитане пред К2. Поздрав на теб и Зоната от мен!

    И весел уикенд!

    П.С. След 26 юни пак сме в мрежата. И хубаво, че ми припомни за пъпешите и дините, защото скоро ще започнат да прииждат, а покрай черешите май позабравихме, че съществуват.
  • Великолепно!Многолики!ПОЗДРАВ-от Чогори!Екзалтирай и не бягай от облаците!ЗОНАТА КАЗА-пъпеши и дини който не яде,той ще си остане пълен галфон/няма да порасте/

Editor's choice

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....