Ще взема шепа радост от децата,
звезден прах от нощното небе.
Песента на птичките в гората,
перла от безкрайното море.
Това ще бъде твоята награда
за щастието, дето ми дари.
За любовта, с която ми показа,
че в този свят не всичко е сълзи.
Преминахме през толкова неволи,
разкъсваха ни на четири страни.
И вместо да убият любовта ни,
сега тя повече от всякога гори.
Щастлива съм, успях да те запазя!
Дано щастлив да бъдеш с мен и ти.
И моля се съдбата да ни пази,
с любов и щастие да ни дари.
© Ваня Атанасова - Панова Всички права запазени