16.12.2007 г., 12:43

От мен за теб 3

853 0 4

Недей, недей надежди дава

на моята изпразнена душа.

Недей, недей ме наранява,

аз бедна съм и нека е така.



Да бъда твоя аз недей си пожелава,

не скланяй моя крехък дух.

Недей, недей ме изкушава.

Върви си! Нека спрем до тук.



Да, знам, знам че бях за тебе

искрицата живот във вечността.

И знам, че всичките проблеми

решаваше ги ти чрез любовта.



Но остави ме да си ида,

недей насилва любовта.

И въпреки че вече нямам сила,

аз шепна тези паметни слова.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Николина Цинцарова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...