Недей, недей надежди дава
на моята изпразнена душа.
Недей, недей ме наранява,
аз бедна съм и нека е така.
Да бъда твоя аз недей си пожелава,
не скланяй моя крехък дух.
Недей, недей ме изкушава.
Върви си! Нека спрем до тук.
Да, знам, знам че бях за тебе
искрицата живот във вечността.
И знам, че всичките проблеми
решаваше ги ти чрез любовта.
Но остави ме да си ида,
недей насилва любовта.
И въпреки че вече нямам сила,
аз шепна тези паметни слова.
© Николина Цинцарова All rights reserved.