30.10.2019 г., 5:30

От началото на времето до края му

562 0 4

Не се страхувай,

ще те науча да обичаш,

така както аз обичам те,

със цялата си

изстрадала душа!

Опитвах се

от тебе да избягам

и да се скрия,

но кой избягал е

от своята съдба.

На вселената се молех

да ми изпрати щастие

и ето, че появи се ти.

И цял живот аз тебе,

знам съм чакала.

Аз моля те,

при мене ти ела и остани!

Мой дом си ти

и моята дъга,

светлината в тунела дълъг.

Да те сменя ли?

Не бих могла.

Обичам те.

Клетва пред Бог

да съм ти вярна аз съм дала.

Обичам те

от началото на времето

и до края му ще те обичам.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© МД Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...