Oct 30, 2019, 5:30 AM

От началото на времето до края му

  Poetry » Love
564 0 4

Не се страхувай,

ще те науча да обичаш,

така както аз обичам те,

със цялата си

изстрадала душа!

Опитвах се

от тебе да избягам

и да се скрия,

но кой избягал е

от своята съдба.

На вселената се молех

да ми изпрати щастие

и ето, че появи се ти.

И цял живот аз тебе,

знам съм чакала.

Аз моля те,

при мене ти ела и остани!

Мой дом си ти

и моята дъга,

светлината в тунела дълъг.

Да те сменя ли?

Не бих могла.

Обичам те.

Клетва пред Бог

да съм ти вярна аз съм дала.

Обичам те

от началото на времето

и до края му ще те обичам.

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© МД All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....