Oct 30, 2019, 5:30 AM

От началото на времето до края му

  Poetry » Love
563 0 4

Не се страхувай,

ще те науча да обичаш,

така както аз обичам те,

със цялата си

изстрадала душа!

Опитвах се

от тебе да избягам

и да се скрия,

но кой избягал е

от своята съдба.

На вселената се молех

да ми изпрати щастие

и ето, че появи се ти.

И цял живот аз тебе,

знам съм чакала.

Аз моля те,

при мене ти ела и остани!

Мой дом си ти

и моята дъга,

светлината в тунела дълъг.

Да те сменя ли?

Не бих могла.

Обичам те.

Клетва пред Бог

да съм ти вярна аз съм дала.

Обичам те

от началото на времето

и до края му ще те обичам.

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© МД All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...