theironlady (Златина Георгиева)
216 228
16.04.2013 г., 21:55 ч.

От най-невъзможното 

  Поезия » Любовна
579 0 3

Уморих се да викам, да шепна дори,

стига драми и толкова тичане!

Ще се върна в началото – в новия филм

да играем натурчици и все пак различни.

 

Без монолози и тъмни увъртания,

без неми сюжети, бравурни захласи;

Даже завръзките и ретрозавръщането

ще архивирам в минало свършило някога.

 

Ето – ще се видим накрая във пет

Може би пиво? ...Ще се наливаме сигурно,

а ръцете – от смешна неправилна дроб

ще ни направят равно щастливо единство.

 

Ти си добър инженер – преоткрий

златната жила, дето я нося утробно,

дарявам по воля и те освобождавам

с чувство да връщаш добавена стойност.

 

На мен остави сама да издялам

картината утре – от натура и обич!

Ние искаме само това – двама да имаме

път и лепило от най-невъзможните.

 

 ...трябва ми само суровият грунд. И вик!

Искам по изгрева не чаршафосани мисли.

Скицирам чай, източен вятър  и стих -

пиша това, което измислих в очите ти.

 

© Златина Георгиева Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??