theironlady (Златина Георгиева)
216 228
Apr 16, 2013, 9:55 PM

От най-невъзможното 

  Poetry » Love
577 0 3

Уморих се да викам, да шепна дори,

стига драми и толкова тичане!

Ще се върна в началото – в новия филм

да играем натурчици и все пак различни.

 

Без монолози и тъмни увъртания,

без неми сюжети, бравурни захласи;

Даже завръзките и ретрозавръщането

ще архивирам в минало свършило някога.

 

Ето – ще се видим накрая във пет

Може би пиво? ...Ще се наливаме сигурно,

а ръцете – от смешна неправилна дроб

ще ни направят равно щастливо единство.

 

Ти си добър инженер – преоткрий

златната жила, дето я нося утробно,

дарявам по воля и те освобождавам

с чувство да връщаш добавена стойност.

 

На мен остави сама да издялам

картината утре – от натура и обич!

Ние искаме само това – двама да имаме

път и лепило от най-невъзможните.

 

 ...трябва ми само суровият грунд. И вик!

Искам по изгрева не чаршафосани мисли.

Скицирам чай, източен вятър  и стих -

пиша това, което измислих в очите ти.

 

© Златина Георгиева All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??