От най-невъзможното
Уморих се да викам, да шепна дори,
стига драми и толкова тичане!
Ще се върна в началото – в новия филм
да играем натурчици и все пак различни.
Без монолози и тъмни увъртания,
без неми сюжети, бравурни захласи;
Даже завръзките и ретрозавръщането
ще архивирам в минало свършило някога.
Ето – ще се видим накрая във пет
Може би пиво? ...Ще се наливаме сигурно,
а ръцете – от смешна неправилна дроб
ще ни направят равно щастливо единство.
Ти си добър инженер – преоткрий
златната жила, дето я нося утробно,
дарявам по воля и те освобождавам
с чувство да връщаш добавена стойност.
На мен остави сама да издялам
картината утре – от натура и обич!
Ние искаме само това – двама да имаме
път и лепило от най-невъзможните.
...трябва ми само суровият грунд. И вик!
Искам по изгрева не чаршафосани мисли.
Скицирам чай, източен вятър и стих -
пиша това, което измислих в очите ти.
© Златина Георгиева All rights reserved.
