От неспирно дирене на смисъла...
Толкова е лесно да си себе си,
стига само да узнаеш кой си…
От стремеж към трупане обсебени,
за хартийки сменяме покоя си.
От неспирно дирене на смисъла
и преглъщани от страх въпроси –
в суета душата се улисала
и забравила, че всъщност носи
в себе си частица от Безкрайното
и че има висша цел животът.
Сред жестокия порой случайности
аз съм пак невъзмутимо кротък
и останал насаме със себе си,
питам като луд, до изнемога:
„Кой си ти и от какво обсебен си?
Кой си, кой е… кой съм аз, за бога...“
11.09.2024, 09:26, Château de Goury, France
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Раммадан Л.К. Всички права запазени
