19.12.2015 г., 20:07

От нищо

387 0 0

От нищо вярвай се не крия,

вървя, виждате с изправена глава.

Живота в мен бурна е стихия,

не слушам хората и техните слова.

От нищо няма в мен тревога,

вървя по пътя начертан от мен.

Правя и живея както мога,

любов в душата това е моя ден.

От нищо нямам вече страх,

хорската омраза само ми горчи.

Любовта в душата си скатах,

живота гледам с отворени очи.

В.Й. 01.01.2014г.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Васил Йотов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...