От обич боли
Толкова си малко,
туптящо, любящо сърце.
Как може да побираш
любов и болката голяма.
Днес отново наранено,
се превиваш и тъжиш,
капчици червени бавно
падат с грохот и ехтиш.
Питам се, къде сега си?
Топлина и сила да дадеш.
Къде е погледът ти мил,
и обичта така красива.
Бавно мечтите отминават.
Без твоята мъжка подкрепа,
без милите думи и вяра,
че утре деня ще е наш.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Елена Всички права запазени
