От облаците капе гной ръждива
и сякаш, че небето се обрива
от толкова бездушна злост човешка.
Как се изкупва планина от грешки?
Приемаме се твърде насериозно,
глупеем под фанфари и помпозност,
а кръпките по старите ни кожи
прикриваме под плаща на велможи.
Защо, Човеко, си купуваш слава,
а божите напътствия забравяш?
Войни разпалваш, с дявола пируваш,
увълчи се, с доброто не общуваш.
Не мислиш ли, че скоро ще изщрака
безжалостно на тленното капака?
От кой тогава прошка ще подириш?
Очите ти ще станат на пихтия
и никой няма да си спомня вече
създаденото от пръстта човече,
решило да се прави на Месия.
Човещината... Господи, спаси я!
© Nina Sarieva Всички права запазени