Nov 1, 2022, 9:50 PM

От облаците капе...

502 4 5

От облаците капе гной ръждива

и сякаш, че небето се обрива

от толкова бездушна злост човешка.

Как се изкупва планина от грешки?

 

Приемаме се твърде насериозно,

глупеем под фанфари и помпозност,

а кръпките по старите ни кожи

прикриваме под плаща на велможи.

 

Защо, Човеко, си купуваш слава,

а божите напътствия забравяш?

Войни разпалваш, с дявола пируваш,

увълчи се, с доброто не общуваш.

 

Не мислиш ли, че скоро ще изщрака

безжалостно на тленното капака?

От кой тогава прошка ще подириш?

Очите ти ще станат на пихтия

 

и никой няма да си спомня вече

създаденото от пръстта човече,

решило да се прави на Месия.

Човещината... Господи, спаси я!

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Nina Sarieva All rights reserved.

Comments

Comments

  • Благодаря ти за коментара, Мини!
  • Много си точна, Нина, изгубим ли човешкото в нас, то значи че сме се превърнали в животни! Хареса ми!
  • Благодаря ви, Вили и Тони! Човещината е едно от нещата, които сме на път да изгубим. В какво ще се превърнем тогава?!
  • Много хубав стих, Нина, точни послания и силен финал!
    Поздравления!
  • Браво, Нина! Страхотно послание.

Editor's choice

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...