От очите ми трохи
Откъснати крилцата на мухи
се трупат върху жълтите павета,
от очите ми си пази тя трохи,
заключени зад няколко резета.
Предсмъртните туптения на кит
оставят дупки под водата.
Мълчанието ли?... То е щит,
пред влюбената слабост на душата.
Птиците ми ще умрат сами,
прободени от твойта безсърдечност.
Трупчетата им ела и погреби,
закопай ги в трудната си вечност.
В кобалтовите нотки тишина
завивам съкровените си мисли
и оставам със една в ръка:
Любовта е враг на всички истини!
23.11.16
Алекс (Малката)
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Алекс Малката Всички права запазени
