27.05.2017 г., 22:01 ч.

От очите ми трохи 

  Поезия » Друга
838 3 9

Откъснати крилцата на мухи

се трупат върху жълтите павета,

от очите ми си пази тя трохи,

заключени зад няколко резета.

 

Предсмъртните туптения на кит

оставят дупки под водата.

Мълчанието ли?... То е щит,

пред влюбената слабост на душата.

 

Птиците ми ще умрат сами,

прободени от твойта безсърдечност.

Трупчетата им ела и погреби,

закопай ги в трудната си вечност.

 

В кобалтовите нотки тишина

завивам съкровените си мисли

и оставам със една в ръка:

Любовта е враг на всички истини!

 

23.11.16

Алекс (Малката)

© Алекс Малката Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Хубав стих! Поздрави!
  • Да, от моя страна е такава, Марич. За жалост не и от нейна. Благодаря ти, че си тук, радвам се да те видя, симпатично момченце
  • Алекс, направо ме стисна за гушата! В добрия смисъл, разбира се! По-скоро го усетих като силна, чувствена прегръдка! Оригинални стихове, зад които вероятно се крие една много красива, реална и изпепеляваща любов!
  • Благодаря ви! Тиха и споделена неделя желая на всички!
  • Поздрави и от мен! Прекрасен стих!
  • Хареса ми стиха ти , Алекс!
  • Браво,Алекс! Има ли наистина любовни истини? Или мечтите са,като очакванията:по-големи от реалността...
  • !!!
  • Много силно! Много тъжно и много силно! Поздрави, Алекс!
Предложения
: ??:??