От очите ми трохи
Откъснати крилцата на мухи
се трупат върху жълтите павета,
от очите ми си пази тя трохи,
заключени зад няколко резета.
Предсмъртните туптения на кит
оставят дупки под водата.
Мълчанието ли?... То е щит,
пред влюбената слабост на душата.
Птиците ми ще умрат сами,
прободени от твойта безсърдечност.
Трупчетата им ела и погреби,
закопай ги в трудната си вечност.
В кобалтовите нотки тишина
завивам съкровените си мисли
и оставам със една в ръка:
Любовта е враг на всички истини!
23.11.16
Алекс (Малката)
© Алекс Малката All rights reserved.
