27 мая 2017 г., 22:01

От очите ми трохи

1.3K 3 9

Откъснати крилцата на мухи

се трупат върху жълтите павета,

от очите ми си пази тя трохи,

заключени зад няколко резета.

 

Предсмъртните туптения на кит

оставят дупки под водата.

Мълчанието ли?... То е щит,

пред влюбената слабост на душата.

 

Птиците ми ще умрат сами,

прободени от твойта безсърдечност.

Трупчетата им ела и погреби,

закопай ги в трудната си вечност.

 

В кобалтовите нотки тишина

завивам съкровените си мисли

и оставам със една в ръка:

Любовта е враг на всички истини!

 

23.11.16

Алекс (Малката)

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Алекс Малката Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Хубав стих! Поздрави!
  • Да, от моя страна е такава, Марич. За жалост не и от нейна. Благодаря ти, че си тук, радвам се да те видя, симпатично момченце
  • Алекс, направо ме стисна за гушата! В добрия смисъл, разбира се! По-скоро го усетих като силна, чувствена прегръдка! Оригинални стихове, зад които вероятно се крие една много красива, реална и изпепеляваща любов!
  • Благодаря ви! Тиха и споделена неделя желая на всички!
  • Поздрави и от мен! Прекрасен стих!

Выбор редактора

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...