4.01.2011 г., 21:50

От перото на белокосата

531 0 1

ОТ ПЕРОТО НА БЕЛОКОСАТА

 

От перото на белокосата

се раждат скромни стихове.

Малко житейска радост носят те

и много тъжни мигове -

 

но под челото морно, свъсено

от мрачни мисли, самота,

изгрява бъдеще, разкъсало

ги с вяра и със светлина.

 

Вървят ли във живота двамата,

ръка в ръка, един до друг,

не е тъй страшна вече драмата

на всеки поотделно тук.

 

Животът, знам, е отреден за двама

и трябва тъй да се живей.

И по-добро  във старост няма!

Затуй, любов, здравей, здравей!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Анка Келешева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...