4.01.2011 г., 21:50

От перото на белокосата

528 0 1

ОТ ПЕРОТО НА БЕЛОКОСАТА

 

От перото на белокосата

се раждат скромни стихове.

Малко житейска радост носят те

и много тъжни мигове -

 

но под челото морно, свъсено

от мрачни мисли, самота,

изгрява бъдеще, разкъсало

ги с вяра и със светлина.

 

Вървят ли във живота двамата,

ръка в ръка, един до друг,

не е тъй страшна вече драмата

на всеки поотделно тук.

 

Животът, знам, е отреден за двама

и трябва тъй да се живей.

И по-добро  във старост няма!

Затуй, любов, здравей, здравей!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Анка Келешева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...