ОТ ПЕРОТО НА БЕЛОКОСАТА

От перото на белокосата

се раждат скромни стихове.

Малко житейска радост носят те

и много тъжни мигове -

но под челото морно, свъсено

от мрачни мисли, самота,

изгрява бъдеще, разкъсало

ги с вяра и със светлина.

Вървят ли във живота двамата,

ръка в ръка, един до друг,

не е тъй страшна вече драмата

на всеки поотделно тук.

Животът, знам, е отреден за двама

и трябва тъй да се живей.

И по-добро  във старост няма!

Затуй, любов, здравей, здравей!