на сестра ми
Изхвърлих очилата
си за грозното.
Няма вече да гледам
във черно...
И слънцето не искам
да затулям с тъмнина,
и хората, които срещам,
ще са цветни.
И ситуациите,
които предстоят,
и сънищата ми конкретни
ще станат,
и живота си
ще променя!
Е, да,
от понеделника
започвам,
от този утре,
вярвам
ще се случи.
Една съдба
да изградя наново,
дори със риск
шамари да получа!
16.03.2008
© Ая Цонева Всички права запазени
ще са цветни.
Значи че и те ще те виждат такава - цветна! За какви шамари тогава говориш?
Много хубави стихове пише! Поздрави!