Mar 16, 2008, 8:33 PM

От понеделник

983 0 8

на сестра ми

Изхвърлих очилата

си за грозното.

Няма вече да гледам

във черно...

И слънцето не искам

да затулям с тъмнина,

и хората, които срещам,

ще са цветни.

И ситуациите,

които предстоят,

и сънищата ми конкретни

ще станат,

и живота си

ще променя!

Е, да,

от понеделника

започвам,

от този утре,

вярвам

ще се случи.

Една съдба

да изградя наново,

дори със риск

шамари да получа!

16.03.2008

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ая Цонева All rights reserved.

Comments

Comments

  • и хората, които срещам,
    ще са цветни.

    Значи че и те ще те виждат такава - цветна! За какви шамари тогава говориш?
    Много хубави стихове пише! Поздрави!

  • Багодаря ви,приятели!Сестра ми е в боница и това беше повод да напиша това стихче.Слава Богу вече е добре!
  • И слънцето не искам
    да затулям с тъмнина
    !!!
    Недей!!!
  • Точно така!Поздрав!
  • Утре...! Пожелавам ти го от сърце.
    много хубаво казано и написано!
    с обич, мила Ая.

Editor's choice

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...