12.12.2004 г., 16:59

От седем до седем

1.3K 0 8

От седем до седем

Онзи мъж,
трябва да го видите.
От седем до седем се бори с желязото.
Вади червения метал от тази пещ,
сред други пещи в тъжния цех.
Лицето му е цялото в белези.
Прилича на бивш боксьор,
на когото са откраднали пояса.
От седем до седем не спира,
вади от огъня този метал,
псува,смее се с другите
и късно се прибира в бараката.
От седем до седем в адската жега,
от седем до седем не спира,
от седем до седем живее,
от седем до седем умира.
Видях този мъж,
великан тъжен, с млади очи.
Имал ли е той момиче някога,
и какво се е случило с него?
Никога не се е оплаквал,
никога не се е бил с никого.
Защо не бях чувал за този човек?
Нима е нещо по-малко от телевизионните водещи?!
Те не знаят какво е
от седем до седем да си в адската жега,
и от седем до седем да не спираш,
от седем до седем да живееш,
от седем до седем да вярваш.
 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ясен Крумов- Хенри Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Много е хубаво. Добре че има такива хора.
  • Окупирам класацията,а?Момчета, признавам, че не съм очаквал такова нещо!Сафър,благодаря ти за 5-ицата, а относно стила ми ...горчилката сигурно е от охлювите
  • Ех, струва ми се, че някак изневеряваш на собствения си стил, може би това остави горчив вкус в устата ми (а може и супата от охлюви да беше), който ме принуждава да гласувам с 5...
  • Ясене окупираш класацията, но съвсем заслужено 6 от мен
  • Когато получаваш висока оценка за това, което работиш и се стремиш, времето не се измерва, то просто си отива, а на теб никога не ти достигат последните 60 секунди.

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...