Dec 12, 2004, 4:59 PM

От седем до седем

  Poetry
1.3K 0 8

От седем до седем

Онзи мъж,
трябва да го видите.
От седем до седем се бори с желязото.
Вади червения метал от тази пещ,
сред други пещи в тъжния цех.
Лицето му е цялото в белези.
Прилича на бивш боксьор,
на когото са откраднали пояса.
От седем до седем не спира,
вади от огъня този метал,
псува,смее се с другите
и късно се прибира в бараката.
От седем до седем в адската жега,
от седем до седем не спира,
от седем до седем живее,
от седем до седем умира.
Видях този мъж,
великан тъжен, с млади очи.
Имал ли е той момиче някога,
и какво се е случило с него?
Никога не се е оплаквал,
никога не се е бил с никого.
Защо не бях чувал за този човек?
Нима е нещо по-малко от телевизионните водещи?!
Те не знаят какво е
от седем до седем да си в адската жега,
и от седем до седем да не спираш,
от седем до седем да живееш,
от седем до седем да вярваш.
 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ясен Крумов- Хенри All rights reserved.

Comments

Comments

  • Много е хубаво. Добре че има такива хора.
  • Окупирам класацията,а?Момчета, признавам, че не съм очаквал такова нещо!Сафър,благодаря ти за 5-ицата, а относно стила ми ...горчилката сигурно е от охлювите
  • Ех, струва ми се, че някак изневеряваш на собствения си стил, може би това остави горчив вкус в устата ми (а може и супата от охлюви да беше), който ме принуждава да гласувам с 5...
  • Ясене окупираш класацията, но съвсем заслужено 6 от мен
  • Когато получаваш висока оценка за това, което работиш и се стремиш, времето не се измерва, то просто си отива, а на теб никога не ти достигат последните 60 секунди.

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...