От шепот на листа е този стих
В косите си завъдих листни въшки,
а тялото ми, корояд гризе.
Над орехите ми пък катеричка пъшка
и гали ги със лапички-ръце.
По-лани буря ме осакати,
от мълния загубих крайник,
но до сърцето ми доброто бди
във бебенца на щурия бозайник.
За оня, същия, отгоре ти говоря,
за който орехите ми са път да оцелее.
С години, не, със векове се боря,
и още толкова, поне, ми се живее.
Какво, че ме нападат паразити,
нали и катерички има, има смях,
а с въшките си крия във косите
гнезда на птички с пиленца във тях.
И даже в бурята откривам красота -
Дойде след дълга суша огнена,
спаси тогава цялата гора,
а раната ми? Тя е вече в спомена.
В историята си и посланието скрих
да виждаме в живота цветовете!
От шепот на листа е този стих
и в него ти говорят вековете...
26.07.2023.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Георги Каменов Всички права запазени
