26.05.2022 г., 12:39

От щастието се отказа

614 0 2

    

   От щастието се отказа

 

На самотен остров посадих цветя,

те разцъфнаха така красиви!

Исках само да са в твоята душа,

но си тръгнаха те мълчаливи.

 

И не казаха защо така тъжат

и какво са те във теб открили,

може би не искат да ме наранят –

колко нежни са, красиви, мили!

 

На самотен остров посадих цветя,

любовта им ти не забеляза,

не докосна с обич тази красота

и от щастието се отказа.

                 Мария Мустакерска

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Maria Mustakerska Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...