От "сол" до "ла"
Позираща мисъл.
Смугъл сън.
Боси ръце.
На повикване погледи.
Бал,
маникюрен воал.
Чакам.
Някой.
Да вземе това щастие-ключ
... Монологът
в презрамката.
Да припознае
всяка стъпка-клавиш. В тишина.
Аз съм до "сол".
Той е глух.
Спуска деня си на пластове.
Заключва едно - "да".
Анонимно. За бис.
Мамя.
Под прозореца -
длани. Индиго.
Обръщам друга страна.
Отвъд маските -
вместо мен
остани...
Кактусово бримка
по пулса
на иначе толкова близко момче.
Не че не вярвам в сърцето си.
Обичам за „ла”.
Но онази дупка в стената,
запълнена с вестници,
не е същата.
Не е същото, просто не е.
Наречи ме двузначна, епитетна... сама.
Аз събличам само лицето си.
Ти си праг само пред входове.
Като изход -
треперещ,
плосък екран.
Бяла реклама
за тъмната бира,
жартиери,
ирландска ракия.
Съвършеният той.
И тя, просто тя.
Независим мотив
И аз, само аз.
Обичта ми, съвършено прикрита
в печатна неделя -
под ръцете, под клепачите,
отвъд всяко горчиво,
не пазя пулс, ритъм, блус... теб.
Параболично съм интуитивна
в тази нула
и точно тя, точно аз
е кръгла до край.
Зад почти всяко „обичам те”
заключвам едно „ла”.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Киара Всички права запазени
440 Hz!
