Кiara (Киара)
182 300
28.07.2012 г., 12:02 ч.

От "сол" до "ла" 

  Поезия
785 0 4

 

 

Позираща мисъл.

Смугъл сън.

Боси ръце.

На повикване погледи.

Бал,

маникюрен воал.

Чакам.

Някой.

Да вземе това щастие-ключ

... Монологът

в презрамката.

Да припознае

всяка стъпка-клавиш. В тишина.

Аз съм до "сол".

Той е глух.

Спуска деня си на пластове.

Заключва едно - "да".

Анонимно. За бис.

Мамя.

Под прозореца -

длани. Индиго.

Обръщам друга страна.

Отвъд маските -

вместо мен

остани...

Кактусово бримка

по пулса

на иначе толкова близко момче.

Не  че не вярвам в сърцето си.

Обичам за „ла”.

Но онази дупка в стената,

запълнена с вестници,

не  е същата.

Не е същото, просто не е.

Наречи ме двузначна, епитетна... сама.

Аз събличам само лицето си.

Ти си  праг само пред входове.

Като изход -

треперещ,

плосък екран.

Бяла реклама

за тъмната бира,

жартиери,

ирландска ракия.

Съвършеният той.

И тя, просто тя.

Независим мотив

И аз, само аз.

Обичта ми, съвършено прикрита

в печатна неделя -

под ръцете, под клепачите,

отвъд всяко горчиво,

не пазя пулс, ритъм, блус... теб.

Параболично съм интуитивна

в тази нула

и точно тя, точно аз

е кръгла до край.

Зад почти всяко „обичам те”

заключвам едно „ла”.

 

 

 

© Киара Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??