Свят от лъжи, потънал в спомени,
в нощта потичат моите топли сълзи...
Нима отново не разбираш ти...!?
От спомена за теб боли...
Иди си... не се завръщай в съня!
Без теб сега е леко, в живота няма веч тъга.
Усмивки фалшиви със болка красят моето лице...
Не искам да те виждам вече,
макар че в мен още пламък продължава да гори.
Аз още те обичам, но спомен само си ти...
И въпреки това...
От спомена за теб най-силно ме боли.