От срещи и раздели изкован
Съдбата радост и тъга подклажда,
душата ми в реалност е и в блян.
Сърцето ми умира и се ражда,
животът все за обичта е дан.
От срещи и раздели изкован
препуска устремът с безбройни рани.
За ада и за рая призован
духът надеждите си ярко брани.
Протегнал към звездите топли длани
молитвите изричам от любов.
Сред танците на бесни урагани
ще оцелявам с Бога, с порив нов.
Раздавайки си вярата по-беден
не ще съм аз, не ще съм и последен.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Асенчо Грудев Всички права запазени
